ЛЕГЕНДИ И ИСТОРИЯ ЗА ЧАЯ

ЛЕГЕНДИ И ИСТОРИЯ ЗА ЧАЯ

Според проучвания чаят е най-консумираната напитка в света след водата. Тази така освежаваща и любима на милиони хора напитка се приготвя чрез сваряване или запарване на обработени и ферментирали листа от чаен храст (Camellia sinensis) или от различни части на други растения (цветове, листа, плодове) и билки.


Най-популярните легенди за откриването на чая идват от Китай. 

Едната ни връща назад във 2737 г. преди новата ера, когато Китай е управляван от императора Шен Нун. Императорът бил голям почитател на билките. Той предпочитал да пие водата си преварена и затова винаги се разхождал с триножник със  закачено на него котле. Според легендата, по време на почивка при пътуване в отдалечено място, във врящата вода случайно паднали няколко листенца от чаено дърво, донесени от вятъра. След като Шен Нун опитал отварата, тя толкова му харесала като вкус и аромат, че до края на живота си пиел само от нея. Така, чаената напитка била открита съвсем случайно.


Главният герой във втората легенда за чая е индийският монах Бодхидхарма, който се преместил от Индия в Китай и там основал будистката школа „Чан“, позната като „Дзен“ - в превод от японски език. В планината Суншан, монахът създал световно известния манастир Шао Лин. Той искал да демонстрира на монасите, че в състояние на медитация може да съзерцава една стена в продължение на девет години. Монахът обаче заспал още на втората нощ. Щом се събудил, той се ядосал толкова много, че не се е справил с предизвикателството, че откъснал клепачите си и ги стъпкал на земята, за да не заспива никога. От стъпканите клепачи поникнало чаено дръвче. С тази легенда се обяснява защо йероглифът за клепач е идентичен с този за чай.


Родината на чая

За родина на чаеното растение се смятат областите в Източна и Южна Азия и по-точно териториите в северната част на Бирма и китайските провинции Юнан и Съчуан. Предполага се, че чай в Китай започва да се пие по време на династията Шан (1600 – 1046 г пр.н.е.). Първоначално напитката се консумира с лечебна цел. 

По-широко разпространение чаят придобива при управлението на династията Цин (221 – 206г пр.н.е.), но като тонизираща напитка, чаят става популярен по време на династията Тан (618 – 907). През този период чаят придобива известност и в съседните страни като Корея, Япония и Виетнам.


В Европа чаят се появява в началото на 17 век. За пръв път се внася в Нидерландия през 1610 г.  с корабите на Нидерландската източноиндийска компания. Тъй като няма пряк път до Китай, чаят се  доставя през остров Ява. Постепенно чаят се разпостранява в Англия, Франция, Германия. Както и в Китай и в Европа, напитката първоначално се консумира с лечебна цел, после се сервира на светски събития, в специални чайни и много по-късно, едва през 19 век, чаят става популярна ежедневна напитка сред всички слоеве на обществото.


За пръв път чаят е доставен по суша в Русия като подарък за цар Михаил Романов през 1638г. За целта се използват керваните, които преминават през Монголия. Чаят, който се пренасял по този начин се е смятал за по-качествен от този, транспортиран с кораби. Причините за това били твърде дългото време необходимо за превоз с кораб, неподходящите условия на съхранение на чая в корабните помещения, които влошавали неговия вкус.


В Русия чаят получава широка известност благодарение на търговските връзки с Китай и сключеният договор за редовният му внос в страната от 1979г. Напитката  се популяризира сред всички слоеве на населението и се превръща в национална.


ЧАЕНОТО РАСТЕНИЕ

ЧАЕНОТО РАСТЕНИЕ

Чаеният храст  (Camellia sinensis) е вечнозелено растение, което се отглежда главно в субтропичните и тропичните области, въпреки че някои видове виреят и при мек умерен климат. Обикновено чаеното растение обича топъл климат, кисели почви и поне 1300 mm годишни валежи. Смята се, че висококачествен чай се отглежда при голяма надморска височина – около 1500 м., където растенията се развиват по-бавно и листата им добиват по-хубав вкус. 


Чаените растения се отглеждат от семена или издънки. Реколтата може да се събира около 3 години след засаждането. Растенията започват да дават семена след 4 до 12 години. В диво състояние чаеното растение достига до 16м височина, но култивираните растения се подрязват на височина от 1 м. При бране се откъсват само крайните връхчета на растенията – от 3 до 5 см. или само първата пъпка и двете най-млади листа след нея, защото се смята че останалите по-стари листа влошават качеството на крайния продукт. Върховете израстват отново на всеки 7 до 15 дни в сезона на активен растеж.


ОТ КАКВО СЕ ОПРЕДЕЛЯ ВКУСЪТ И КАЧЕСТВОТО НА ЧАЯ

ОТ КАКВО СЕ ОПРЕДЕЛЯ ВКУСЪТ И КАЧЕСТВОТО НА ЧАЯ

Обикновено при производството на чай се използват две основни разновидности на чаеното растение – Camelia sinensis sinensis и Camelia sinensis assamica. Има множество сортове в рамките на тези два подвида, които се класифицират обикновено според размера на листата. Основните групи са три: асамски чай (с най-големи листа), китайски чай (с най-малки листа) и камбод (с междинен размер на листата)

Големината и формата на чаения лист не оказват влияние на вкусовите качества. Това се определя от региона - място на отглеждане, климат, сезон на бране, начин на обработка.


Според начина на обработка чаят е: бял, жълт, зелен, улонг, черен и пу-ер. 

Разнообразието във вкуса, аромата и външния вид на чая се постига чрез вариации в продължителността и последователността на операциите при обработката на чаените листа: бране, увяхване, навиване, ферментация / оксидация, фиксация, сушене, сортиране.


(различните видове чай и начина им на обработка ще бъдат подробно описани в следваща статия).


Има 5 важни критерия, по които може да се определи качественият и хубав чай.

Критерии за качествен и хубав чай

1. Тяло – определя силата и завършеността на вкусовия профил на чая;

2. Вкусов профил – определя отличителните характеристики, които правят всеки чай уникален;

3. Дефекти / несъвършенства –  от качеството на листата, от които се прави чая се определят неговия вкус и аромат. Ако доминира вкус на прегорели листа или тревист вкус или ако чаят не притежава характерните за своя вид отличителни черти, то тогава листата от които е направен са с дефекти.

4. Свежест – голямо значение върху качеството на чая оказва неговата свежест. За да се запази свеж и ароматен чаят трябва да се обработва при подходяща температура и влажност. Това изискване важи с пълна сила и за неговото съхранение. При неспазване на подходящи условия по листенцата на чая се появява плесен, която предизвиква ферментиране на чая и влошава вкусовите му качества.

Чаят запазва свежестта си, когато се съхранява на сухо, хладно и тъмно място в херметичен съд. 

5. Интензивност на послевкуса. Подобно на вкусовият профил, послевкусът на чая и особено неговият аромат са показателни за неговото качество. Добрият послевкус и аромат придават финалният щрих и завършеност на перфектния чай.


  чай

Вълна от кафе